„Честито” ДДС, клиенти!

Статията изразява личното мнение на автора и не ангажира дружеството.

Автор: Илиана Савова

Вчера парламентът гласува изменения в три данъчни закона, единият от които бе Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

В прессъобщението на НС се казва следното:

„Народните представители решиха с ДДС да се облага процесуалното представителство, с което се осъществява правото на защита на физически лица в досъдебни, съдебни, административни и арбитражни производства.”

Целият текст на линк:
http://www.parliament.bg/?page=news&SType=show&lng=bg&id=1915

Това на нормален език означава, че ако досега клиентите плащаха ДДС само за консултации, изготвяне на договори и прочие адвокатски услуги, от 1 януари 2010 година ще плащат хонорар, увеличен с +20% ДДС и тогава, когато наемат адвокат за процесуално представителство пред съдилищата.

Впрочем, правителството и парламентарната комисия по бюджет и финанси отиграха своя сценарий изключително добре, за да постигнат този резултат.

От една страна, адвокатите бяха представени като алчна гилдия, която иска да се спаси от допълнително данъчно облагане.

От друга страна, за пореден път бе използвано плашилото Европейска комисия и санкции за неизпълнение на задължението на България да въведе в националното законодателство европейската ДДС директива (Директива 2006/112/ЕО).

Виж на:
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:L:2006:347:0001:01:BG:HTML

Само дето нито едното, нито другото е вярно.

Отзад напред.

Европейската комисия не може автоматично да наложи санкции. За това съществува процедура, която включва преговори с правителството и съобразяване на неговите становища и обяснения. Европейският съюз не е диктатура. Всяка държава-членка приема и прилага нормите на европейското право, но също така има право и да съобрази националните си интереси и особености. Вярно е, че нито едно от правителствата досега не го е правило и по отношение на ЕС нашата позиция е била такава, каквато толкова години беше спрямо СССР, например. Не съм евроскептик, в никой случай, но някак си не приемам да ме поставят в категорията на автоматично съгласните. Да не говорим, че нашата държава не е по-долу от останалите и може да изразява становища, които всъщност да не са сляпо следване на европейската политика, а реално да допринасят за нейното формиране, но май се размечтах.

Така или иначе, едва, ако становището на правителството не се възприеме от ЕК, следва завеждане на иск срещу България пред Съда на Европейските Общности (Еropean Court of Justice) в Люксембург. Съдът може да уважи, но може и да отхвърли жалбата, ако държавата се аргументира в своя защита с адекватно тълкувание на европейските норми, което кореспондира с принципите на общностното право и разума на закона (ratio legis).

Впрочем, пример в подрепа на това разбиране е скорошното отхвърляне от СЕО на иск на ЕК с/у Финландия именно за неизпълнение на задължение за въвеждане на ДДС върху адвокатските услуги, предоставяни от служебни защитници (Дело №С-246/08).

Виж на линк:
http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=CELEX:62008J0246:BG:HTML

Вярно е, че в другите европейски държави като Франция, Германия, Австрия
и Испания се начислява ДДС върху процесуалното представителство на
физическите лица. Но има една съществена отлика, която е изключително важна, а именно, че размерът на дължимия ДДС е диференциран. Тоест, ако за килограм сирене крайният потребител трябва да заплати 20% ДДС, то за адвокатската услуга по процесуално представителство е съвсем възможно да дължи 5%, например.

Впрочем, примери за такава практика не липсват и у нас - ДДС, с който се облагат хотелиерските услуги е в размер на 7%. Въпросът дали хотелиерските услуги са по-важни от достъпа до правосъдие оставям на мнението на читателя.

Втората голяма мистификация е, че всъщност адвокатите протестират срещу ДДС, защото това им налага допълнителна данъчна тежест.

Тази данъчна тежест, обаче, макар да се внася в бюджета от адвокатите, не се поема от тях и който твърди обратното или не разбира същността на ДДС като косвен данък или нарочно твърди неистини заради неясни политически облаги.

ДДС се поема като тежест от крайния потребител. Когато си купуваме килограм сирене в супермаркета ние плащаме от джоба си 20-те процента ДДС, които са внесени и възстановени поредно по веригата производител-доставчик-магазин. Същото е и с ДДС върху адвокатските услуги. Адвокатите го начисляват върху хонорара, който се плаща от клиента.

Процесуалното представителство пред съда обаче не е равностойно на килограм сирене. В Конституцията не е записано правото ми на кило сирене като основно право. Там, обаче, продължава да стои нормата на чл.56, която ни повече, ни по-малко казва:

Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.

Прекрасно, но всички знаем, че Конституцията, макар и върховен закон не е самоизпълнима, тя прогласява основните постулати на уредбата ни като държава и се привежда в действие чрез законите и всички останали подзаканови нормативни актове, внасяни от правителството и гласувани от парламента.

И когато правителството приема за нормално да третира правото на гражданите да потърсят справедливост за спорни или нарушени права чрез правораздаване от съда (чиято основна функция всъщност е именно тази) като икономическа дейност, на мен наистина ми идва да се хвана за дипломата.

Да не споменаваме изобщо, че редица от правата, заради които гражданите се изправят пред съда нямат нищо общо с икономика, оборот или печалба, а касаят права, свързани със семейни отношения, личен статус, произход, защита от дискриминация, достъп до информация, овъзмездяване за непозволено увреждане и така нататък, и така нататък, и така нататък….

Правителството заяви в политическата си програма, че реформата на правосъдната система е негов прироритет.

Правосъдната система, обаче, не е функция на магистратурата и не се отнася само до съдиите, прокурорите и адвокатите.

Тя съществува заради хората - страни в процеса. И когато извадим хората от уравнението като направим съда финансово недостъпен за тях, въпросът е защо изобщо съда да продължава да съществува.

Това изисква по-усилено мислене от страна на правителството, а дотогава и на всички „честито” ни ДДС!